Алергените в града са по-различни и опасни

Д -р Димитринка Митева педиатър пулмолог от Клиниката по педиатрия в Александровска болница - София

Д-р Митева, есента е сезонът, в който алергиите силно напомнят за себе си. Увеличава ли се потокът от малки пациенти във вашата клиника?

Да, както всяка година, имаме повече деца, които търсят помощ при нас. Дъждовете и влагата са предразполагащ фактор за възникване или обостряне на алергично заболяване. Предстои и сезонът на инфекциите, които атакуват дихателната система.

Вярно ли е твърдението, че децата от градовете боледуват по-често от алергии в сравнение с тези, които живеят в по–чисти райони?

Всички деца могат да боледуват от алергия, у нас няма статистически данни, които да доказват или опровергават подобно твърдение. Важно е да се знае, че полените в градската среда имат специфична структура и характеристики, които ги правят особено опасни - това е така, защото по тях полепват частици от изгорели газове, прах и др. Aлергени, разбира се, има навсякъде в природата, така че децата на село също не са пощадени. Тук е мястото да споделя, че съм имала малки пациенти и от Сандански - града, който има славата на район с кристално чист въздух, където се лекуват деца с бронхиална астма от цялата страна. Така че, не трябва да се правят подобни обобщения. В същото време искам да припомня, че при голяма част от алергичните заболявания е налице и наследствена предразположеност - атопия. Отбелязвам това, за да стане ясно, че точна диагноза може да се постави единствено след преглед от специалист, в рамките на който той се запознава със семейната история и взема под внимание всички фамилни и битови фактори, които могат да бъдат причина за заболяването на детето.

Честите заболявания на носа и гърлото предпоставка ли са за възникване на бронхиална астма при децата?

В медицината има понятие „единен дихателен път”. Той включва носа, трахеята, белия дроб с бронхите и алвеолите. Естествено, когато има заболяване на горните дихателни пътища, то се отразява на функционирането на цялата дихателна система, с други думи, оказва влияние и върху долните дихателни пътища. По принцип, когато детето е диагностицирано с алергичен риносинуит, трябва да се има повишено внимание и по отношение на белия дроб. В практиката много често сме свидетели на съчетано протичане на алергичен риносинуит и бронхиална астма. Ето защо консултацията с педиатър винаги е за препоръчване.

Ако трябва да дадете най-обща препоръка за режим при деца с алергични заболявания на дихателната система, от какво бихте започнали?

От добрата хигиена в дома, от облеклото, което за предпочитане е да бъде от естествени тъкани - тази препоръка е валидна за всички деца. При диагностицирана алергия да провеждат подготовката с антихистаминови препарати правилно и според лекарските назначения.

Тъй като вече навлизаме в темата за лечението на бронхиалната астма, моля ви да споделите какво е мястото на съвременните инхалаторни устройства в нея?

Мястото на съвременните небулайзери е огромно - те вече са неотменим компонент при лечението не само на бронхиалната астма, но и на заболяванията на дихателните пътища въобще. Предимството им е, че разпрашават лекарството до много фини частици, които попадат на точното място в белия дроб. Веднага обаче искам да подчертая, че инхалации с помощта на небулайзер могат да се прилагат и при други заболявания и дори само с цел овлажняване на носната лигавица, когато се използва обикновен физиологичен разтвор. В нашата практика например отскоро използваме един нов апарат - портативен меш небулайзер с много добри технологични параметри. Той е миниатюрен, може да се носи в обикновена дамска чанта. Удобен е, лесно се почиства и нещо много важно - работи безшумно. Този факт е важен, защото децата се плашат от шума. Особено ако инхалацията трябва да се направи нощем, това е голямо предимство - когато детето спи, то е особено чувствително към шум, стресира се и реагира с плач, а това не трябва да се допуска. Обяснявам тези подробности, за да стане ясно, че новите технологии навлизат все по-бързо и хората трябва да ги познават и прилагат спокойно и без опасения след консултация с лекар. В тази връзка искам да препоръчам още нещо - да се намери начин и форма родителите и медицинските сестри в училищата и детските градини да бъдат обучени да работят с тези апарати.